Един от най-прекрасните периоди в живота на всяка жена е бременността. В повечето случаи тя протича нормално, но за съжаление понякога се появяват усложнения. Освен дискомфорт, те могат да крият и по-специфични рискове и да изложат на опасност както плода, така и майката.
При 2 до 8% от бременните жени след 20-ата гестационна седмица се появява състоянието прееклампсия, което представлява рисков фактор. Има вероятност то да доведе до проблем в растежа и развитието на плода или да причини преждевременно раждане. Не се ли овладее навреме, е възможна и еклампсия, а това пряко застрашава живота на майката и детето.
Симптоми и провокиращи фактори при прееклампсия
Високото кръвно налягане и наличието на белтък в урината са основни симптоми при прееклампсия. Често срещани признаци са и:
- упорито главоболие;
- промени в зрението като временната му загуба, замъглено виждане или чувствителност към светлина;
- гадене или повръщане;
- задух;
- внезапна поява на отоци по лицето и крайниците;
- рязко покачване на килограми – например за една седмица 2 кг;
- болки в ребрата и др.
Точната причина за възникване на прееклампсия все още не е известна, но се смята, че има връзка с проблеми при кръвоносните съдове на плацентата. Ако бременната жена е с прееклампсия, плацентните кръвоносни съдове не функционират добре или са недоразвити. Това води до нарушена циркулация на кръвта и съответно – до проблеми, свързани с регулиране на кръвното налягане.
В голяма част от случаите прееклампсия се наблюдава при жени, които са бременни за пръв път. Има и медицински състояния като високо кръвно налягане, бъбречни заболявания и диабет, при които рискът от прееклампсия е по-висок.
Ако заболяването възникне по-рано от 34-та седмица на бременността, вероятността за перинатална смъртност е по-висока и рискът от усложнения при майката е по-голям.
Сред провокиращите прееклампсия фактори са и наличие на предишна такава, многоплодна бременност, фамилна обремененост, възраст над 40 г., затлъстяване, оплождане инвитро и др.
Тъй като не е открито лечение до момента, майчината симптоматика се подобрява единствено когато се предизвика раждане и се отстрани плацентата.
Като стандартен алгоритъм за действие се практикува стриктно проследяване на показателите на бременната и плода до раждането и 2-4 седмици след него. Обикновено на бъдещата майка се изписват понижаващи кръвното налягане медикаменти и лекарства против гърчове при по-тежки случаи.
Значение на изследването на прееклампсия
Най-често прееклампсията се открива след обичайно измерване на кръвното налягане, а след това и изследване на урината. За категорична диагноза се говори при трайно повишено кръвно налягане над нормата и когато след 20-ата гестационна седмица в урината се открива белтък.
Макар че кръвно налягане със стойности над 140/90 се счита за прекомерно високо, само по себе си то не е знак за прееклампсия, а само повод за системно проследяване.
Ако се потвърди диагнозата прееклампсия, могат да бъдат назначени и допълнителни изследвания като:
- кръвни тестове за мониторинг на бъбречните функции и тези на черния дроб, както и броя на еритроцитите;
- изследвания на урината с проби, събирани 12 до 24 часа за определяне на ежедневната загуба на белтък с урината;
- изследвания с ултразвук за проследяване растежа на плода;
- ВРР – биофизичен профил по лекарска преценка за определяне на количеството кислород и протеини, получавани от плода.
При проследяване на определени показатели и при майката, и при бебето могат да се регистрират ранни рискови индикации за прееклампсия. Ако диагностиката е правилна и навременна, контролът на състоянието е безпроблемен по начин, който да не доведе до негативни последици.
Тъй като прееклампсията е сериозно състояние с невинаги ясна клинична картина и с трудна оценка и прогноза на тежестта, редовното профилактично изследване на всички показатели е от голямо значение. Благодарение на съвременната медицина рядко прееклампсията води до еклампсия, но за да не се стига до тежки последици, всяка бременна жена трябва да бъде наблюдавана системно за споменатите симптоми.
